Overview

Крайното енергийно потребление (КЕП) през 2022 г. (с климатичните корекции) е само със 17% по-високо от това през 2000 г. въпреки значителния икономически растеж през същия период. Средният годишен ръст на крайното енергийно потребление от 2000 г. до 2022 г. е 0,7%.


Фигура 1: Крайно енергийно потребление по сектори (с климатични корекции)

Source: ODYSSEE

Общ изменение на КЕП по сектори от 2000 г. до 2022 г. може да се характеризира, както следва: - Промишленост - значително намаление (- 22%) - Транспорт - висок ръст от 80% - Домакинства - само 4% ръст - Услуги - най-висок ръст от всички сектори със 110%- Селско стопанство - най-голямо намаление (-39%).
Изменението на дяловете на секторите в общия КЕП, от 2000 г. до 2022 г., е както следва:- Транспорт - увеличение от 23% на 35% (най-големият потребител на енергия от 2009 г.) - Промишленост - намаление от 41% на 27% (вече не е сектора с  най-голямо КЕП) - Домакинства - намаление от 25% на 22%- Услуги - увеличение от 8% на 14%- Селско стопанство - двукратно намаление от 4% до 2%.

Фигура 2: Индекс на техническа енергийна ефективност

Source: ODYSSEE

Техническата енергийна ефективност, измерена чрез техническия индекс ODEX, се е подобрила с 33% от 2000 г. до 2022 г. или средно 1,8% на година. Най-голям напредък е регистриран в индустрията (2,7%/година или общо 55%), следвана от транспорта (1%/година, 20%), жилищния сектор (0,7%/година, 15%) и услугите (4%) .

Фигура 3: Енергийни спестявания по сектори

Source: Odyssee

Общите спестявания на енергия от 2000 г. до 2022 г. са 3,74 Mtoe, като повечето от тях са регистрирани в промишлеността (2,71 Mtoe или 73% от общите). Енергийните спестявания в другите сектори са както следва: транспорт 0,54 Mtoe, домакинства 0,47 Mtoe и услуги 0,03 Mtoe.

Фигура 4: Основни причини за изменението на общото енергийно потребление

Source: Odyssee

Изменението на общото енергийно потребление (+ 0,7 Mtoe) от 2000 г. до 2022 г. се обяснява с увеличение на крайното енергийно потребление за енергийни цели (+1,4 Mtoe) и на нетното потребление на енергийния сектор (+0,4 Mtoe), които бяха частично компенсирани от намаляване на потреблението за други енергийни трансформации (-0,5 Mtoe) и неенергийни потребление (-0,6 Mtoe).

Фигура 5: Основни причини за изменението на крайното енергийно потребление

Source: Odyssee

Увеличението на крайното енергийно потребление от 2000 г. до 2022 г. (+ 1,37 Mtoe) се дължи на ръста на икономиката (+5,01 Mtoe), в това число с ръста на добавената стойност в промишлеността, услугите и селското стопанство, трафика в транспорта, брой жилища и домакински уреди и размера на жилищата, което беше частично компенсирано от спестяванията на енергия поради по-висока енергийна ефективност (- 3,74 Mtoe), структурни ефекти (-0,26 Mtoe) и климатични ефекти (-0,14 Mtoe). Структурните ефекти комбинират структурни промени в промишлеността, които допринесоха за намаляване на потреблението (-0,91 Mtoe) и в транспорта, което увеличи потреблението (+0,65 Mtoe). „Други“ (+ 0,5 Mtoe) включва различни причини, като например поведение на домакинствата, стойността на продукта в индустрията, производителност на труда в услугите и „отрицателни“ спестявания поради неефективна дейност в индустрията и транспорта.

Таблица 1: Примери на хоризонтални мерки

MeasuresNECP measuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
National Energy Efficiency Cumulative Target 2021-2030 (Национална кумулативна цел за енергийни спестявания 2021-2030)YesЗаконодателна мярка - Създадена е схема за задължения за енергийни спестявания и алтернативни мерки, за да се подпомогне постигането на националната цел за енергийна ефективност, която трябва да гарантира постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания в крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. 31 декември 2030 г Legislative measure - An energy savings obligation scheme and alternative measures, is set up in order to help reach the national energy efficiency target, which should ensure achieving of a total cumulative target of energy savings in final energy consumption for the period from 1 January 2021 to 31 December 203035.00 TJLink
Long-term National Strategy to Support the Renovation of the National Building Stock of Residential and Non-residential Buildings by 2050YesДългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. National LTRS has been developed according to art. 2EPBD and it is the main National strategic document for the renovation of the building stock, incl. roadmap, strategic objectives, policies and measures, investments, financial instruments for building renovation, etc.10.50 TJLink
Energy Efficiency Obligation Scheme (Схема за задължения за енергийна ефективност)YesЗаконодателна мярка - В Закона за енергийната ефективност е заложена схема за задължения за енергийни спестявания Legislative measure - An energy savings obligation scheme is set in the Energy Efficiency Act5.62 TJLink
Source: MURE

Buildings

Крайното енергийно потребление на сградите (нормализиран климат) се е увеличило от 2,8 Mtoe през 2000 г. на 3,6 Mtoe през 2022 г. (29%) или 1,2% среден годишен ръст през периода.

Фигура 6: Крайно потребление на енергия в сгради (с климатични корекции)

Source: Odyssee

Общият растеж на КЕП в домакинствата беше доста малък (само 4%), от 2,11 Mtoe през 2000 г. до 2,18 Mtoe през 2022 г. Ръстът на КЕП на услугите е най-големият от всички сектори, от 0,66 Mtoe през 2000 г. до 1,38 Mtoe през 2022 г., или 110%.

Фигура 7: Енергийно потребление по видове потребности(с климатични корекции)

Source: Odyssee

От 2000 г. до 2022 г. потреблението на енергия за отопление в жилищния сектор остава практически непроменено (намаление от 1,09 на 1,06 Mtoe). Потреблението се е увеличило за повечето други потребности: за големи електрически уреди с 16%, за готвене с 34%, за климатизация със 75%; за осветление потреблението намалява с 12%.

Фигура 8: Енергийно потребление на домакинствата за отопление на квадратен метър жилищна площ(с климатични корекции)

Source: ODYSSEE

Разликата в консумацията на енергия за отопление на жилища на квадратен метър (нормализиран климат) е значителна, от 5,87 koe/m2 през 2000 г. до 4,48 koe/m2 през 2022 г., или 24% намаление за целия период, с много бързо намаление от 2020 г. насам (- 32%), след извънредното увеличение през 2020 г. поради Covid и рязък спад през 2022 г. поради високите цени на енергията.

Фигура 9: Енергийно потребление на домакинство по видове енергийни потребности(без отопление)

Source: ODYSSEE

Потреблението на енергия на жилище за крайни потребности, с изключение на отопление,  се е увеличило значително от 2000 г. до 2022 г. за готвене (+33%), климатизация (+74%); при електроуредите и осветлението има по-ограничен ръст (+11%). За топла вода за битови нужди има леко намаление (-3%).

Фигура 10: Потребление на електроенергия на жилище по видове потребности(с килиматични корекции)

Source: Odyssee

Средното потребление на електроенергия на жилище се е увеличило с 22% от 2000 г. до 2022 г., със следните изменения според крайната употреба (с климатични корекции): - отопление и топля вода за бита(+33%), електрически уреди (+15%), осветление (-12,5 %) и охлаждане на въздуха (+74%).

Фигура 11: Основни причини за изменението на енергийното потребление на домакинствата

Source: ODYSSEE

Крайното енергийно потребление на жилищния сектор се е увеличило само с 0,03 Mtoe през периода 2000-2022 г. Основният двигател за увеличаване на потреблението на енергия е увеличения среден размер на жилище (0,58 Mtoe), като увеличението на средния размер на жилище е от 64 m2 на 83 m2. Икономията на енергия от повишаване енергийната ефективност намалява потреблението на енергия с 0,47 Mtoe.

Фигура 12: Основни причини за изменението на енергийното потребление за отопление на домакинствата

Source: Odyssee

Потреблението на енергия за отопление в жилищния сектор е намаляло с 0,1 Mtoe от 1,08 Mtoe на 0,981 Mtoe от 2000 г. до 2022 г. Основният двигател за увеличение са по-големите жилища(0,3 Mtoe), докато спестяванията на енергия от подобрена енергийна ефективност намаляват потреблението на енергия за отопление с 0,282 Mtoe.

Фигура 13: Общо потребление на енергия и потребление на електроенергия на един зает в сектора на услугите (с климатични корекции)

Source: ODYSSEE

Потреблението на енергия и електроенергия на зает в сектора на услугите се е увеличило значително през периода 2000-2022 г. През 2022 г. потреблението на енергия на служител е 58%, а потреблението на електроенергия на служител е с 25% по-високо от нивото през 2000 г.

Таблица 2: Примери за политики и мерки, прилагани в сектора на сградите

MeasuresNECP measuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
Support for sustainable energy renovation of the residential building stock - NRRP (Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - НПВУ)NoБезвъзмездна подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния схраден фонд в рамките на НПВУ. Grant support for deep energy renovation of residential buildings under the National Recovery and Resilience Plan.0.09 TJLink
Financing program of standalone RES measures in single-family buildings and multifamily buildings (Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради)NoПрограма за безвъзмездно финансиране на слънчеви фотоволтаични системи и слънчеви системи за топла вода за битови нужди в рамките на НПВУ. Grant support for photovoltaic systems and solar systems for domestic hot water supply under the National Recovery and Resilience Plan0.10 TJLink
Replacement of inefficient solid fuel stoves (Замяна на неефективни отоплителни уреди)NoБезвъзмездно финансиране замяната на неефективни отоплителни уреди. Procedures for replacement of inefficient heating appliances by directly providing a grant0.30 TJLink
Source: MURE

Transport

Потреблението на енергия в транспортния сектор се е увеличило с 93% (или 3% средно на година) от 1,76 Mtoe през 2000 г. до 3,39 Mtoe през 2022 г.

Фигура 14: Енергийно потребление по видове транспорт

Source: ODYSSEE

Делът на автомобилния транспорт от общото потребление на енергия в транспорта се увеличава с 4 процента, от 94% през 2000 г. на 98% през 2022 г., а делът на железопътния транспорт намалява с 2,7 процента, от 4% на 1,3% през 2022 г. През същия период. От 2000 г. до 2022 г. енергопотреблението на автомобилния транспорт се е увеличило със 101%, докато това на железопътния транспорт е намаляло с 42%.

Фигура 15: Изменение дяловете на вътрешния пътнически трафик по видове транспорт

Source: ODYSSEE

Делът на автомобилния пътнически трафик се е увеличил с 5 процента, до 96% през 2022 г. от 91% през 2000 г. Делът на железопътния пътнически трафик е намалял повече от 2 пъти, до 4% през 2022 г. от 8,6% през 2000 г.

Фигура 16: Изменение дяловете на вътрешния товарен трафик по видове транспорт

Source: ODYSSEE

Делът на автомобилния товарен трафик се е увеличил с 14 процента до 59,5% през 2022 г. от 45,6% през 2000 г. Делът на железопътния товарен трафик е намалял повече от 2 пъти, от 51,5% през 2000 г. на 23,5% през 2022 г.

Фигура 17: Енергиен разход на автомобилите на пътник-км

Source: ODYSSEE

Консумацията на енергия от автомобилите на пътник-км е намаляла с 11% от 2000 г. до 2022 г. (-0,5% средно на година).

Фигура 18: Основни причини за изменение на енергийното потребление на транспорта

Source: ODYSSEE

Потреблението на енергия от транспорта се е увеличило с 1,55 Mtoe (78%) от 2000 г. до 2022 г. Спестяванията на енергия от повишаване на енергийната ефективност са допринесли за намаляване на потреблението с 0,54 Mtoe. От друга страна, ръстът на пътническия и товарния трафик (+1,12 Mtoe) и ефектът от увеличаване дела на автомобилния транспорт (+0,65 Mtoe), повече от компенсират ефекта от спестяване на енергия и обясняват наблюдаваното значително увеличение на потреблението в сектора.

Таблица 3: Примери за политики и мерки, прилагани в сектора на транспорта

MeasuresNECP measuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
"Green mobility" - support of sustainable urban mobility through measures for energy-efficient transport systems („Зелена мобилност“ - подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за енергийно ефективни транспортни системи)NoПроект по Плана за възстановяване и устойчивост на България - безвъзмездна подкрепа за устойчива градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Project under Bulgarian Recovery and Resilience Plan - grant support for sustainable urban mobility through measures to develop ecological, safe, functional and energy-efficient transport systems.0.43 TJLink
Expansion of the metro network in Sofia (Разширяване на мрежата на метрото в София_NoПроект по Плана за възстановяване и устойчивост на България - Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на Етап 3 от линия 3 на софийското метро (3 км) Project under Bulgarian Recovery and Resilience Plan - Ensuring sustainable transport connectivity through the construction of Stage 3 of Line 3 of the Sofia metro (3 km)0.43 TJLink
Introduction of Intelligent Transport Systems on the National Road Network and in the Urban Environment (Въвеждане на интелигентни транспортни системи )YesПроектите за въвеждане на интелигентни транспортни системи на Оперативна програма „Транспорт“ 2014-2020 г. са заложени в Приоритетна ос 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“ The projects for the introduction of intelligent transport systems of Operational Program Transport 2014-2020 are laid down in Priority axis 4 "Innovations in management and services - implementation of modernized infrastructure for traffic management, improvement of safety and security of transport"0.43 TJLink
Source: MURE

Industry

Потреблението на енергия в промишлеността е намаляло с 22% през периода 2000-2022 г., включително 81% е намалено потреблението в стоманодобивната промишленост.

Фигура 19: Крайно енергийно потребление на индустрията по браншове

Source: ODYSSEE

Най-големият потребителна енергия през 2000 г. е химическата промишленост с 39% дял от общото потребление на енергия в сектора. Този дял намалява до 28% през 2022 г., но отрасълът все още е най-големият промишлен потребител на енергия. Вторият по големина промишлен потребител е отрасълът на неметалните материали с 21% дял през 2022 г. спрямо 14% през 2000 г.

Фигура 20: Специфично потребление на енергия в хартиената промишленост (toe/t)

Source: ODYSSEE

Специфичното потребление за производство на хартиената промишленост е намаляло през 2022 г. с 28% в сравнение с 2000 г. или среден темп от 1,5% годишно.

Фигура 21: Основни причини за изменение на енергийното потребление на индустрията

Source: ODYSSEE

Потреблението на енергия в промишлеността е намаляло с 0,78 Mtoe от 3,49 Mtoe през 2000 г. на 2,71 Mtoe през 2022 г. Спестяванията на енергия от подобряване енергийната ефективност (-2,71 Mtoe) и структурните ефекти (-0,91 Mtoe), към по-малко енергийно интензивни отрасли, допринасят за това значително намаление на енергийното потребление от сектора. От друга страна, ръстът на производството(изразен с производствените индекси) частично компенсира техния ефект (+2,52 Mtoe).

Таблица 4: Примери за политики и мерки в индустрията

MeasuresNECP measuresDescriptionExpected savings, impact evaluationMore information available
Scheme to support green hydrogen and biogas production projects (Схема за подпомагане на проекти за производство на зелен водород и биогаз)NoСхема по Плана за възстановяване и устойчивост на България - за подпомагане на проекти за производство на зелен водород и биогаз с приложение в индустриални производствени процеси. Project under Bulgarian Recovery and Resilience Plan - providing support for the development of projects enabling the introduction of green hydrogen and biogas with application in industrial production processes. 0.12 TJLink
Program "Competitiveness and innovation in enterprises" 2021-2027 (Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027)NoПрограмата е пряко насочена към постигане на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и към осъществяване на индустриална и дигитална трансформация – подпомагане на МСП с цел постигане на по-добра енергийна и ресурсна ефективност и засилване на прехода към зелена икономика. Два инструмента в Програмата са пряко насочени към повишаване на енергийната ефективност: дългови инструменти за кръгова икономика, енергийна ефективност и ВЕИ в комбинация с безвъзмездни средства. The Program is directly aimed at achieving intelligent and sustainable growth of the Bulgarian economy, as well as the implementation of industrial and digital transformation - supporting SMEs in order to achieve better energy and resource efficiency and strengthen the transition to a green economy. Two instruments in the Program are directly aimed to EE: Debt instruments for circular economy, EE and RES in combination with grants.0.59 TJLink
Construction of new RES for own consumption in combination with local facilities for energy storage in enterprises (Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията)NoПроцедура по Националния план за устойчивост и възстановяване – насочена към изграждане на нови възобновяеми енергийни източници (фотоволтаични системи) до 1 MW за собствено потребление, съчетани с локални съоръжения за съхранение на енергия (акумулатори), която има за цел да насърчи прехода на частния сектор към екологична дейност. Procedure under National Resilience and Recovery Plan - Aimed at the construction of new renewable energy sources (photovoltaic systems) up to 1 MW for own consumption, combined with local energy storage facilities (batteries), which aims to encourage the transition of the private sector to eco-friendly activity.0.59 TJLink
Source: MURE